|
 През Средновековието хората си набавяли храна основно от градините, нивите и заобикалящите ги земи, до голяма степен както днес. През Средните векове овцете и кравите се отглеждали най-вече в Северна Европа. В Южна Европа отглеждали и зеленчуци, билки и плодове. Там се използвал зехтин вместо масло.
Качеството, количеството и видовете храна, консумирани от благородниците, значително се различавали от храната на по-нисшите класи. Но и висшите, и по-нисшите слоеве обикновено се хранели по три пъти на ден. Кралските особи и благородниците използвали сребърни, дори златни съдове. По-нисшите класи се хранели от дървени съдове.
Източници на храна през Средните векове
Средновековните хора консумирали много зърно, като ечемик, овес, пшеница и ръж. По онова време хлябът представлявал основната част от храната. Средновековните хора използвали плодовете, зеленчуците и билките, които растели в малките градини на всяка селска къща и във всяко благородническо имение. В градините имало голямо разнообразие от зеленчуци - спанак, марули, зеле, ряпа, моркови, лук, броколи, фасул, целина и др. В градините обикновено растяло ябълково или крушово дърво, малинови и къпинови храсти и други овощни растения.
Важна част от прехраната през Средновековието представлявали и селскостопанските животни като прасета и кокошки, яйцата и млечните продукти, както и сиренето. Хората събирали гъби и диви растения в полетата и горите, ловували и ловели риба. Благородниците ходели на лов за глигани, гъски, патици и други по-едри животни. Селяните хващали катерици, зайци, гълъби и други дребни животни. Реките и океаните били добър източник на храна, сред която риба, миди и водорасли.
Ястията през Средновековието
През Средните векове храната се приготвяла така, че човек да може да я смила добре и да запази доброто си здраве. На пиршествата понякога се поднасяли по 6 блюда. Имало специални правила как благородниците да се хранят, къде да сядат, а обноските при хранене били много важни. Приборите, които се използвали били лъжици и ножове.
Преди основните ястия се поднасял ордьовър, за да отвори стомаха и да го приготви за по-тежките храни. Ордьовърът трябвало да бъде сух и топъл. Най-разпространените ордьоври били сладкиши с глазура от мед или захар, приготвени с анасон, копър, кимион или джинджифил. Преди хранене се пиело бадемово или подсладено мляко.
След това се поднасяли основните ястия.
Първо се консумирали плодове като ябълки и круши. Следвали зеленчуци - моркови, зеле и марули, някои видове билки и сочни плодове.
Разпространени за начало на храненето били крем-супите. Понякога като първо ястие се сервирали и по-леки печени меса като агнешко или пилешко. Следвали по-тежките меса като свинско и говеждо, придружени от сосове и ядки. След приключването на вечерята се консумирали бучки захар, вино с подправки и зряло сирене, които подпомагали храносмилането.
За обикновените селски семейства основните храни били хлябът и ястия, приготвени от пшеница или други зърнени култури. Основните подправки били захарта и медът. Само богатите използвали скъпите чуждоземни подправки. В някои ястия се добавяли оцет или вино. Особено в северните райони се консумирала много риба. Бадемите се използвали за сгъстяване или за производство на бадемово мляко.
Бедните хора през Средновековието пиели медовина, малцова бира или ябълково вино, докато богатите пиели отбрани вина. Разпространена била и бирата.
Консервиране на храни
Храната се консервирала по различни начини. Рибата и месото се сушели или опушвали. Плодовете и зеленчуците се съхранявали под формата на туршии и компоти. Понякога месо и плодове се съхранявали на едно място в каци. Месото и рибата се запазвали посредством опушване, осоляване, а в студените региони ги оставяли на студено.
Още:
Английските замъци
Кратка история на домата
|
Lifestyle 
